Над плодоносните недра
на твоята гореща плът
молитвено привеждам устни.
От мраморните ти бедра
благоухания струят -
олтар на моето изкуство.
Обгръщаш мойте сетива
с едно тревожно тържество,
с усещане за вековечност.
Не смогвам да те назова -
най-земен плод и божество,
неразгадаемо далечна.
От теб самата сътворен,
с диханието ти съгрян,
аз твоя първообраз диря.
Ти си край мене, ти си в мен,
моя реалност и мой блян,
загубвам те и те намирам.
Планета неизбродна, лес,
горчиво слънце, звезден мрак,
извечна и непостижима,
бъди каквато си до днес -
мой кръст, спасителен мой бряг,
но нека само да те има.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.