От писъка на птиците кипи небето.
Отвън се буди за живот светът.
Напрегнато, отдадено докрай, сърцето ми
тупти - да ме спаси и този път.
Прелиствам мълчаливо книгата на дните си -
не се осъждам, нещо в мене се смири.
Ще продължа - не твърдоглаво, упорито,
а вглеждайки се в мравките дори.
Предадох словото - животът ме повлече
като безсмислен нараняващ ураган.
Без божията си искрица сякаш вече
бях Робинзон Крузо, но без Петкан.
Сега отломките в душата си събирам,
божествените билки са ми лек
и в джунглата край мен пътечка нова диря
да устоя докрай, да съм човек.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.