Слънце се плисне, грейне небето,
преспи се белнат, блейнат стадата.
Къщи родопски - булки напети,
гиздави, бели - досам гората.
Долу реката - вечна и нова,
бие скалите, в пяна се мята.
Кървави ризи, мъртви дворове,
момини вопли помни водата.
Борове екнат, песен проплаче,
чанове стряскат камък и върше.
Пазви разгърне, викне юначе.
Пътник случаен сълза обърше.
Светла, пространна, щедро зелена -
като душата неизбродима,
планина горда, обикновена -
българска хубост недостижима.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.