Моряко, дълго блъскан от вълни зелени,
от ветрове настръхнали люлян,
ако от морски скитник станеш сухоземен,
сменил небето с ниския таван,
ако походката ти волно-грубовата
под скъпия костюм се заличи,
ако залязат трайно в твоя сън платната
и от безветрие не ти горчи,
ако в тревожно равен, неморяшки ритъм
сърцето си усетиш да тупти,
като преди по мъжки прямо се запитай
дали не си престанал да си ти,
дали маякът вътре в тебе още свети,
дали попрежному ти сам гориш,
та заразен с покой от бреговете,
бунтарският ти дух се е смирил.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.