Между сивите стени на две съседски къщи,
вкоренена точно на междата,
сенчеста корона стара ябълка разгръща
и потропва с клони по стъклата.
Зад пердетата - неясни сенки, смътен говор:
грижите им са почти еднакви
на отсамните и на оттатъшните хора -
нищо от живота не очакват.
Но през май избухне цвят червен в саксиите,
премени се ябълката в бяло
и току подвикнат весело комшиите:
"Добро утро! Я, тя разцъфтяла!".
Бодро ще се развъртят на ранина по двора -
тук почистят, там ще окопаят.
Поизправят гръб, шега подхвърлят за отмора
и не бързат да отиват в рая.
Само хвърлей място между два съседски дома
с непристъпна телена ограда.
Кипри се в премяна булчина дърво огромно,
оцеляло от вражда и брадва.
А под него с гласове звънливи на врабчета
нещо тайно си шептят децата.
Кичи с цвят уханен техните коси дръвчето
на граничната бразда в сърцата.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.