Тя вдига кълн от семето на завистта,
на честолюбците в сърцата се стаява,
прониква като опиум в кръвта,
разяжда вярата, доброто осквернява.
Докосне ли лицето на светец дори,
съмнението в мислите ни пуска корен.
Крилата на духа безмилостно гори
и с честността неравностойно спори.
На края на света да си, не би се скрил
от лепнещата по душата ти погнуса.
Разтърсва те до гняв, с калта си те мърси,
но никога завинаги не те напуска.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.