Някога тъмните къдрици
като крила на гарваново ято,
накацало по мраморна скала,
обточваха непомрачената му белота.
Сега се извисява като купол
на храм висок.
По стръмната му гладкост
годините са всекли стъпалата си.
Стоя в подножието му,
изпълнена с несигурност,
с благоговение и страх:
какви ли диалози води със небето,
какви ли слънчеви земи зад него зеленеят,
какви ли птици, зверове го обкръжават?
И все по-често непристъпната усмивка
тътнежите на бурите укрива.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.