Връщаш се вкъщи цял изпоцапан,
рошав и потен, смешно щастлив.
Грабваш играчка, хукваш нехапнал...
Нека се сърдя, нека боли.
Моя пчеличке златна и нежна,
в полет над земните грижи кръжи.
Твоя е, сине, тая безбрежна
радост на всичко да се дивиш.
Цяла е пълна с тайни Земята -
сбирай от всичко сега аромат.
В детското царство ти ще си кратко -
после пътеки няма назад.
Но щом загубят сладост игрите,
все ще се връщаш в спомена ти.
А за сълзите недей ме пита -
ще те опарят в някой мой стих.
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.