Благодаря ви, думи, че ви има.
Не знам как другояче бих могла
да изразя дори неизразимото,
неуловимото като мъгла.
Благословени думи - мост прекрасен
между душите ни в тела-затвор.
Да бъдеш чут - каква потребност властна
да ти отвърне глас, да срещнеш взор.
Животът свои правила си има -
след слънце ураган те връхлети.
Слепец, вървящ край пропасти незрими,
поет, въздигащ се към висоти.
И в този свят студен на сметки дребни
да изкрещиш безумно си готов -
така неистово ти е потребна
единствено човешката любов...
© Иванка Павлова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2016
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. Варна: LiterNet, 2016
Други публикации:
Иванка Павлова. Зрея в мълчанието. София: Ерго, 2016.