ПОДЛЕЗЪТ
След яростните митинги по зимните площади,
след знамена, възторзи, гладни стачки, клади -
настъпи времето на болка и покруса,
на шокова терапия и на погнуса.
И слязох в оня подлез с римските мозайки,
за да продавам книги на последните грамотни
срещу стотинките на тъжни майки
и левчета на инженери безработни.
Градът минаваше пред мен: окъсан, мръсен,
дори в неделен ден градът ме гледаше навъсен.
Предлагах му поезия, съвети за любов и глад,
предлагах му романи на Агата Кристи...
Но всеки бе се свил в бърлогата на своя ад
и за разбития си дом очакваше криминалисти...
Не се поспря нито веднъж и кмета
да хвърли поглед към книжлето на поета.
Над подлеза гърмяха джипове и автобуси,
в които може би се возеха банкери и лихвари,
и сутеньори, наркодилъри, убийци и евнуси...
А долу - семкаджии и цветарки, и гайдари.
Така стоях в студа напразно чак до мрак
и в длани духах, и пристъпвах аз от крак на крак.
Мечтаех си да мине някой римски император,
да слезе от карета най-богатата в света жена,
която заедно със мраморния театър
ще купи подлеза и книгите ми до една.
© Иван Вълев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.12.2016, № 12 (205)
Други публикации:
Иван Вълев. Лошо време. Пловдив: Хермес, 2015.