* * *
Отново сам в нощта, с Поезията сам...
Духа и тялото си искам да й дам.
Но тя е хладна, недостъпна, тя е чужда -
от саможертвата ми просто няма нужда.
Сърцето - дрозд във мрежата на птицелов
-
полита, пърха и притихва от любов.
Но тя за друг си мисли, друг поет желае,
нехайник, който с римите й си играе...
Ще моля Недостъпната на колене,
макар да зная, че докрай ще казва "Не".
И тъй, когато ни огрее пак зората,
до първите трамваи аз ще я изпратя.
Ще се завърна в дневната си проза - там
и дух, и тяло без остатък ще раздам.
© Иван Вълев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.08.2015, № 8 (189)