Иван Вълев - Блус за Златю Бояджиев

БЛУС ЗА ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ

Виж, в ъгъла на стария площад -
какъв е този чичко със статива?
За първи път пристигам в този град
с една торбичка и душица дива.

Защо рисува с лявата ръка?
Не знаех аз, че можело така.

Лицето му е бяло,
а устните червени.
Прозрачното му тяло
навежда се към мене.

От моята торбичка
краде оранжев цвят
и на статива грейват
джамия и площад.

Защо рисува с лявата ръка?
Не знаех аз, че можело така.

Художникът заеква:
- Брей, лу-ди хо-ра, луди! -
Усмивката му - мека,
а погледът - учуден.

Колар с камшик конете гони.
Кръчмар ведро със слънце лисва.
Подплашени файтони,
разпръснати домати...
Отдолу се подписва
с наивни букви: Злати.

В картината се лутат
луди и нахални.
Детето и художникът
само са нормални.