БАЩА МИ НИЩИЧКО НЕ ЗНАЕ
След полунощ - незнайно как -
се появи баща ми.
Приседна на леглото,
тъй както беше със зелената си ватенка.
Не беше много променен,
лицето му бе само малко посивяло.
"Говори се Там, в нашите среди,
че имало такова... ре-сти-ту-ция...
Е, върнаха ли ни
лимонадената работилница?
Аз толкова години бъхтих в ДАП-а,
трябва да си наследил
поне един икарус?
Казват още:
Симеончо се завърнал.
Бил си взел дворците и горите.
А нашата кория с дъбове столетни?
Върнаха ли коня и каруцата?
Ех, беше хубав кон!"
И като каза "кон", изчезна.
Сякаш го възседна и препусна
по зелените ливади на небето.
Аз погледнах тротоара:
паякът бе вдигнал
старата ми лада.
На нейно място бе паркиран
черен джип.
© Иван Вълев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.12.2016, № 12 (205)
Други публикации:
Иван Вълев. Лошо време. Пловдив: Хермес, 2015.