Гълъб Ковачев - Когато и когато

КОГАТО И КОГАТО

Когато се сбогувам с някого,
го гледам в очите -
търся прошка или надежда,
че пак ще се видим.

Днес си тръгнах от село, но не погледнах
къщата в прозорците - няма смисъл, рекох си - неодушевени портрети.

И за да не звучи сантиментално - изхвърлих пепелта от печката извън двора. И каквото още намерих.
Но цигарите, които изпуших през това време, ги събирах
в джоба на зимното ми яке, за да не цапам двора.

Когато вече потегляхме, само едно си помислих -
че никой не топли черешката в двора ни (сантиментално звучи, но така е)!
Лани я посадих. И тази пролет ще ражда.
А трябваше да й оставя зимното си яке.
Поне зимното си яке трябваше да й оставя.

Макар и с фасове в джобовете.