В КОРИДОРА
Димо Т. Димов
Тя дълго звъни на входната врата. Той най-накрая й отваря. Той й казва:
- Нямам пари, нито място. У дома е тясно, с жена ми и децата, в две стаи сме само. Казах ти и по телефона, че няма как.
Тя пристъпва от крак на крак, загледана в ръката му, уж случайно подпряна на касата. Иззад полата й надничат два чифта ококорени очи.
- Можем да живеем и в коридора - казва тя. - Все пак, това са и твои деца!
И така вече четири години.
© Димо Т. Димов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.09.2014, № 9 (178)
Текстът е отличен с втора награда на Конкурса за кратка проза, организиран от LiterNet & eRunsMagazine (2014).