Димитър Нейчев - Ни с упреци, ни с жалби, ни с сълзи солени...

* * *

Ни с упреци, ни с жалби, ни с сълзѝ солени
не можем да я трогнем, недейте я молѝ.
Отдавна е предадена - с кого ли съюзена? -
е мащеха без милост и хич не я боли.

Копнежите ни святи, надеждите вековни
останаха на вятъра, братя и сестри.
Милувки вий не чакайте от дланите присторени,
очите й са ледени - тя паметта затри.

Чедата си разпръснати тя хич не ще да знае,
но с радост гали чуждите и хапката си дава,
за тях вратите, портите навсякъде отваря
и пъди стръвно кръвните. Такава е, такава...