* * *
На Кирил Цанков
Събуди се да видиш
тъй дълбоко къде си заспал.
Вън е вечер и мирис
ще усетиш в тъжния дол.
В къща празна врачува
самотният вятър неканен,
сам си пее, не чува
как проплаква поета бездомен.
Събуди се да видиш
как нощта с бавни крачки, крилата,
наближава в черната рокля.
Черни плитки разплела,
тя със скритите вопли
изпровожда златистия ден
и главата навела,
ги поглежда оттатък луната...
Октомври 2007
© Димитър Пейчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.05.2015, № 5 (186)