Димитър Нейчев

ФРЕСКА

О, майко тук ли си била? И жива!
От фреската във храма с очи лъчисти гледаш,
с поднос в ръцете, с каничка вода вървиш
към майката на малката Мария.

Аз, майко, все те търся от години
и хората разпитвам по кърища, баири,
из прашни друмища очите си изгледах -
нито забрадка, ни гласът ти, ни вървежът...

Сред пламналите тук очи и свещи
в мълчание стоя аз пред олтара писан -
стопи, о, майко, мъката ми тежка,
виж как ме гледат тези хора слисани.

И хайде да си тръгнем към Буджака,
където, зная, цяло село чака
и брат ми - чуваш ли? - с децата е...
Върни се вкъщи, майко златна!...

1992