* * *
Цветя не рисувам, рисувам пейзажи -
небето високо и сини води.
Зелена, горичката, искам да кажа,
със сенките нежни добре си стои.
Ще лъхне ветреца, ще лъсне тревата
и конят далечен глава ще изправи,
пътеката крива ще хлътне нататък
и селянка млада по нея върви.
Над нея припряно я облак преследва,
ту в слънце оставя я, ту в сянка милува я...
Баири далечни, ту тъмни, ту светли,
със багри игриви римувам.
2008
© Димитър Пейчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.05.2015, № 5 (186)