УМОПОМРАЧЕНИЕ
...Трябва да скрия нещо в обувките си -
дъжда, снега и страха.
Навивам пак по своя показалец
едно въже да се успокоя
и като в пъпна връв все повече
се задушавам; - да се родя повторно
аз не мога...
Пресъхнал като гърло на пустинник
е баирът и пак напразно
моят ум блуждае
в диплите му като мравка.
© Живка Крапчанска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.01.2015,
№ 1 (182)