ВОЛФГАНГ ВАЙРАУХ
Венцеслав Константинов
Волфганг Вайраух (1904-1980) е немски поет, белетрист и автор на радиопиеси,
роден в Кьонигсберг (днес Калининград) в семейството на земемер. Изучава актьорско
майсторство във Франкфурт на Майн и получава театрални ангажименти в Мюнстер,
Бохум и Тале. После следва германистика, романистика и история във Франкфурт.
През тридесетте години Вайраух работи като редактор и публикува първите си книги.
Цялата Втора световна война прекарва на фронта и в края й за няколко месеца
е задържан в съветски военнопленнически лагер. След войната работи отново като
редактор в различни литературни и културни издания в Берлин, Ворпсведе, Хамбург
и Дармщат.
Вайраух публикува стихосбирките си "За милосърдието на щастието" (1946), "Чучулига и ястреб" (1948), "Край и начало" (1949) и "Написано на стената" (1950). Наред с това се изявява и като успешен белетрист и радиодраматург, но неговата поезия заема значимо място в панорамата на немската следвоенна лирика. Той е автор и на редица литературни антологии. От 1951 г. Вайраух е член на литературното сдружение "Група 47". Стихосбирките му "Песен, за да не умреш" (1956) и "Никога мракът не успява" (1956) събуждат силен интерес с лаконичния си изказ и хуманния призив към вселюбов и съкровено изживяване на природата - с това Вайраух става един от важните представители на немската следвоенна "природна лирика".
От 1967 поетът е член на Немската академия за език и литература в Дармщат. Публикува още "Стихотворения" (1974), "Запетайката накрая" (1977) и "Пешеходци" (1978), следва и посмъртното издание "Обезглавен трикратно" (1983), както и събраните му стихотворения под заглавие "Атом и алое" (1987). За творчеството си Волфганг Вайраух е удостоен с наградата "Андреас Грифиус" (1973). В негова чест град Дармщат учредява през 1979 г. литературната награда "Волфганг Вайраух" за поощряване на млади поетически таланти.
© Венцеслав Константинов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство
и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008