РИХАРД
ДЕМЕЛ
Венцеслав Константинов
web | Светлината
на света
Рихард Демел (1863-1920) е най-видният представител на немския литературен символизъм
- поет, драматург и романист. Демел е роден във Вендиш Хермсдорф, Бранденбург
в семейството на лесничей. Следва естествени науки, икономика, социология и
философия, а също така теология в Берлин и Лайпциг. Дълго време работи като
чиновник в застрахователна компания и едва тридесет и две годишен се отдава
изцяло на литературата. Пътува из Италия, Гърция, Швейцария, Холандия и Англия,
приятелство го свързва с Детлев фон Лилиенкрон, Аугуст Стриндберг и Станислав
Пшибишевски. В Първата световна война поетът участва като доброволец и е награден
с кръст за храброст.
Сред произведенията на Рихард Демел се открояват стихосбирките "Избавления"
(1891), "Но любовта" (1893) и "Жената и светът" (1896),
като последната предизвиква шумен скандал заради "накърняване на религиозните
и нравствените чувства". Чрез тези творби Демел се стреми да надмогне традицията
на немския реализъм и натурализъм. Силно повлиян от философията на Фридрих Ницше,
той изпълва поезията си с "чиста символика", с пантеистична еротика
и "варварски" копнеж по една отвъдна реалност, белязана от "битката
между Бог и Звяр". Това особено проличава в последната му стихосбирка "Красив
див свят" (1913).
Творчеството
на Рихард Демел, излъчващо езикова мощ, упражнява силно влияние не само върху
съвременната му немска литература, но и върху поколението на експресионистите,
най-вече върху ранната поезия на Йоханес Р. Бехер. Стихотворения на Демел са
преведени на български от Пенчо Славейков, който казва за него: "Той беше
гений, изразител на модерната душа..." През годините преди Първата световна
война Гео Милев изготвя в Лайпциг дисертация на тема "Лириката на Рихард
Демел с оглед на новата поезия", като го счита за "най-великия гений
на немското словесно творчество" и превежда негови стихове, които включва
в своята "Антология на жълтата роза" (1922).
По текстове на Демел пишат свои произведения композиторите Рихард Щраус, Макс
Регер, Арнолд Шьонберг и Курт Вайл. Прочутият струнен секстет "Просветлена
нощ" оп. 4 (1899) на Шьонберг е създаден по едноименното стихотворение
на Рихард Демел от книгата му "Жената и светът" с основна тема противоречието
между "любов и сексуалност".
© Венцеслав Константинов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство
и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008