ЙОХАНЕС
БОБРОВСКИ
Венцеслав Константинов
web | Светлината
на света | Сън с флейта
Йоханес Бобровски (1917-1965) е немски поет, белетрист, есеист и преводач, роден
в Тилзит, Източна Прусия. Израства в дома на железопътен чиновник, а в 1928
г. семейството се преселва в Кьонигсберг (днес Калининград), града на философа
Имануел Кант. Още от юношеските си години Бобровски развива интерес към историята
и изкуството на германските, славянските и прибалтийските народи, увлича се
от старинна музика, сам свири на орган и рисува. В 1937 г. започва да следва
в Берлин история на изкуството, но е призован във Вермахта. Прекарва цялата
Втора световна война на фронта като ефрейтор, воюва в Полша, Франция и на Източния
фронт - в Прибалтика и при Новгород, - където създава и първите си стихотворения.
В самия край на войната Бобровски попада в плен и остава в съветски трудов лагер
край Ростов на Дон до 1949 г. След завръщането си в Германия работи до смъртта
си като редактор в издателство и в 1955 г. публикува своите "Пруска елегия"
в списание "Зин унд Форм".
Под перото на Бобровски излизат четири стихосбирки - "Сарматско време"
(1961), "Реки на сенчестата земя" (1962), "Знаци на времето"
(1967) и "Сред гъсталаците на вятъра" (1970) (последните две посмъртно),
- в които с неповторима пластичност и изразителност обрисува природата и хората
на Прибалтика и северните части на Русия и Германия, където се сблъскват, за
да се оплодят взаимно славянската с немската култура. Световна слава му донасят
романите "Воденицата на Левин" (1964) и "Литовски пиана"
(1966), както и сборниците с разкази "Бьолендорф и празникът на мишките"
(1965) и "Предупредителят" (1967) (посмъртно).
Йоханес Бобровски е смятан за най-значителния немски поет след Втората
световна война. Творчеството му се съизмерва с това на френския нобелист Сен-Джон
Перс и възпламенява духа с художествената си мощ и замайващото си своеобразие.
Книжовното дело на Бобровски е удостоено с много литературни отличия, между
които австрийската награда "Алма Йохана Кьониг" (1962), наградата
на "Група 47" (1962) (ФРГ), наградата на Берлинската академия на изкуствата
"Хайнрих Ман" (1965) и международната награда "Charles Veillon"
(1965).
© Венцеслав Константинов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство
и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
Антология: Сън с флейта. 130 немски разказа от XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2006-2009