ХУГО
ФОН ХОФМАНСТАЛ
Венцеслав Константинов
web | Светлината
на света
Хуго фон Хофманстал (1874-1929) е австрийски поет, белетрист, есеист и драматург,
роден във Виена в семейството на банкер от стар аристократичен род. Завършва
елитната Академична гимназия във Виена, където изучава италиански, френски,
английски, латински и гръцки. Под влиянието на Фридрих Ницше започва да публикува
(под псевдоним) още шестнадесетгодишен. Запознава се с възрастния вече Хенрик
Ибсен и с Герхарт Хауптман. Но най-голямо значение за духовното му развитие
има срещата със Стефан Георге в 1891 г. Хофманстал следва право във Виенския
университет, но скоро напуска и поема доброволна едногодишна военна служба при
драгунския полк в Брюн (днес Бърно). После Хофманстал записва френска филология
и завършва с докторат. Предприема пътувания до Венеция и Париж, където се запознава
с Морис Метерлинк и скулптора Огюст Роден. Приятелство го свързва с Райнер Мария
Рилке и композитора Рихард Щраус, с когото осъществява редица общи проекти в
сътрудничество с режисьора Макс Райнхард.
Ранното творчество на Хуго
фон Хофманстал, създадено в маниера на сецесионния "югендстил", е
обвеяно от тъжното очарование на френския символизъм. Поет на "уморената
кръв", той отрича натурализма и застъпва естетическите идеи на Fin-de-siècle
за "чисто изкуство". Хофманстал смята, че всеки човек, независимо
от своя произход, раса и епоха, носи в себе си една първоначална, още лишена
от съдба "пре-екзистенция", която в сблъсъка с живота и в резултат
на "деяния и страдания" се превръща в осъзната "екзистенция".
Това схващане за съществуването върху тази земя позволява на поета да се приобщи
към различни културни сфери - в творчеството му се долавят влияния от Еврипид,
средновековната лирика на минезингерите и австрийската барокова книжовност,
но също и от Шекспир, Гьоте, Стефан Георге, Райнер Мария Рилке. Въпреки това
многообразие от въздействия Хофманстал рано постига свой собствен стил и индивидуален
художествен изказ.
Поетическата слава на Хофманстал се гради на умението да изразява тайнствените
връзки на предметите с човешката душа чрез ритмично пулсираща, неизказано музикална
словесна магия. Сред по-важните му произведения личат първата му драма "Вчера"
(1891), последвана от "Смъртта на Тициан" (1892), "Безумецът
и смъртта" (1893) и "Жена на прозореца" (1897), а също "Избрани
стихове" (1903) и повестта "Жената без сянка" (1919). В 1919
г. Хуго фон Хофманстал за първи път е номиниран за Нобелова награда, но и при
следващите номинации не получава отличието.
© Венцеслав Константинов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство
и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008