ЕДУАРД МЬОРИКЕ
Венцеслав Константинов
Едуард Мьорике (1804-1875) е късен немски романтик, лирик и белетрист, представител
на "Швабската школа". Роден е в Лудвигсбург в семейството на лекар.
Още като момче загубва баща си, но успява да завърши гимназия в Щутгарт, а после
следва в университета "Тюбингер щифт" протестантска теология. В Тюбинген
се влюбва трагично в една красива дама с циганско потекло и в стила на Петрарка
възвеличава любимата си в песни - цикъла "Перегрина" (1824). След
дълги усилия Мьорике успява да се назначи за викарий, но не се задържа задълго
на тази длъжност. Става домашен учител при чичо си в Щутгарт и едва на тридесетгодишна
възраст получава постоянно място като пастор в Клеверзулцбах, но след девет
години се пенсионира по болест. Поетът встъпва в несполучлив брак, публикува
много и е избран за почетен доктор на Тюбингенския университет. Накрая става
придворен съветник и професор по литература.
Едуард Мьорике с неговите "Стихотворения" (1838-1867) е смятан за един от големите немски поети на XIX век, който гради творчеството си върху художествените традиции на класиката, романтизма и християнството. Той възстановява хармонията между човека и света, постигната чрез самоотречение и отказ от "насладите и тегобите" на мига. С топлота и тънък усет за човешките копнежи поетът възпява дребните неща в живота на хората и в живота на природата. Стиховете на Мьорике се отличават с прецизно описание на душевни състояния и богата метафорика, с нюансирана метрика и сила на внушението. Много негови текстове са станали основа за прочути песни на композитора Хуго Волф. През 1991 г. град Фелбах учредява в чест на поета литературната награда "Мьорике".
© Венцеслав Константинов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство
и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008