Венцеслав Константинов
*
Грохотът на града заглушава музиката на небесните сфери.
*
Утринният здрач е времето за първата усмивка.
*
Който се смее последен, не му е до смях.
*
Човекът на удоволствията не подозира за насладата от творчеството.
*
Бягството от действителността те отвежда или в приказен свят, или в помийна яма.
*
Похвалите подхранват самочувствието, но увреждат вкуса.
*
Наивният изпитва радост, разсъдливият - задоволство.
*
Наивникът е глупак, озарен от небесна светлина.
*
Жена с тънки глезени и леопардова походка - нагоре вече нищо няма значение.
*
Една есен ще ти е последна - не забравяй да й се порадваш.
*
Мъжът не ражда - той е временен, и затова безогледен.
*
Бог се открива пред Разума, когато Разумът достигне предела си.
*
Не ставай спасителна сламка за удавника!
*
Горчивата Съдба подготвя вкуса ти за сладостта на Смъртта.
*
Женското бъбрене е като пролетен дъжд - размива мъжката агресивност.
*
Няма как да обясниш на кучето си, че си венецът на творението.
*
Размаханата опашка съдържа повече смисъл от пороя на думите.
*
Да мислиш за някого, може да е по-вълнуващо, отколкото да живееш с него.
*
Равенство има само в несвободата.
*
Страхът от поражение осуетява и най-смелите начинания.
*
Изкусителката преследва мъже, които не се интересуват от нея.
*
Всяка девствена лъжа има своя меден месец.
*
"Горе главата!" - извика палачът, преди да замахне.
*
Перфекционистът изтезава себе си, максималистът - другите.
*
За да не ритнеш камбаната, ритни оглавника.
*
Важно е да знаеш не само какво искаш, но и какво не искаш.
*
На потъващ кораб трудно ще твърдиш, че няма Бог.
*
Красивата жена е доказателство, че Бог не си е губил времето напразно.
*
В красивата женска гръд само глупакът вижда млечни жлези.
*
Има жени, при които движението на китката започва от малкото пръстче на крака.
*
Един час пред огледалото убива тайнството у жената.
*
Гримът разкрасява грозната и загрозява красивата жена.
*
Потропването на дамски токчета разбужда мечти или спомени - според възрастта.
*
Любов: да сънуваш съня на другия.
*
Едно горчиво кафе - и животът вече не е толкова горчив...
© Венцеслав Константинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.01.2012, № 1 (146)