* * *

Във този свят на грубост и на нерв -
върви жената тихо замечтана,
на устните й думите тежат,
в сърцето й - отворена е рана.
Денят е груб и думите са хулни,
от болка раните й пак кървят,
но тя дълбоко вярва,
че за обич е този свят,
а не за мъст...
За цвят зелен,
за детски цвят отронен,
за повече небесна синева...

Върви жената и
в света проправя -
Единствената вярна светлина.