МАДОНА - ВЕК ДВАДЕСЕТИ

Обичам те със нежния възторг
на толкоз влюбени столетия,
докосвам те със топлота,
изгарям в тъмната ти клада.
Откривам те, повтарям с шепот,
че обичта във този свят е нужна,
а в мене някъде далеч,
а в мене всъщност - толкоз близо...

...Като платното на строшен триножник
пулсира бялото ми знаме.

© Тенко Тенев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.05.2001, № 5 (18)

Други публикации:
Тенко Тенев. Олтар от обич. 1999.