ВРЕМЕ ЗА ПОСТИ

Светослав Стойчев

web

Предавам се, въздъхва безсмъртната душа и излита от непокорното тяло.

Осиротялото тяло за миг потреперва и, събрало нови сили, самотно се изправя. Учудено се оглежда, навсякъде гробна тъмнина. Какво стана? Къде съм сега?

В разширените от страх зеници нахлува ледена мисъл. Нов светлинен импулс разтърсва безплодното мозъчно поле.

Времето не спира своя ход. Тик-так. Две деца се гонят край стръмна планинска пътека. Едното блъсва другото и младият живот се търкулва към смъртта. Тялото прескача прага на бездната, полита в пространството и внезапно спира. Душата продължава своя полет, кой обаче ще спаси тялото?

Времето се търкулва назад и вселенската мисъл побеждава безтегловността на бездушието.