НЕПРОМЕНИМОТО
Светослав Стойчев
Рояци години прелитат безшумно по кривата на времето.
Не заспивай в тази влажна и студена стая, сънувай вечно буден! Вратата всеки миг ще се отвори и на прага ще долети самотно облаче, загърбило външния свят, отвъдното, мрака и последния свещеник.
Сенки от разрушени църкви ще населят града, всяко безжизнено пространство. Парцалените кукли ще оживеят, каменните статуи ще тръгнат към океана, ръждясалата стомна отново ще заблести.
В пристанището ще пристигнат отдавна забравени кораби, бързай да посрещнеш мъртвите души! Безвремието крачи по следите на човешкото.
© Светослав Стойчев
=============================
© Мост (електронна версия), 1999, № 4-5
© Електронно списание LiterNet, 14.08.2001, № 8
(21)