МОЗАЙКА

Светослав Стойчев

web

Царицата на нощта се гмурва в морето на думите и разголва езика. Стъклени отломки, цветни камъчета, емайл. Счупена на парчета картина, разрушена стена и зад нея хаос. Всеки камък е приютил сънлива змия, по билото на диамантената планина към иманярите се разлива островът. Безвредни духове и прокудени мисли се лутат в огледален лабиринт. Споменът за камбанен звън отлита безмълвно, в кръговъртежа на мъртвородени сенки се прокрадват невидими проповедници. Вавилон потъва в мълчание. Пътят е застлан с миришещи на лук години, започва игра без край, без бог..., далеч от всичко неземно.