* * *

ОТЛИТАТ ПТИЦИТЕ, отлитат...

Гнезда смълчани, опустели
пак паяжините оплитат
разнищени и почернели.

Ветрща гонят листопада,
стърчат оголените клони -
отминалата буйна младост
притискат облаци оловни.

И зъзнат соковете живи
сгъстени в жилите сковани,
и вият ветровете диви,
и хищно грачат злобни врани.

И нищета, и низки страсти
със ярост бясна ги връхлитат,
и соковете живи гаснат...

Отлитат птиците, отлитат...