ИЗВЪН СТРОЕЖА

web | Зарисовка в бъдеще свършено

Измервам болката. Заспивам и се стряскам.
А някъде е толкова спокойно,
че чак намразвам тази дума "щастие",
или поне отказвам да я помня.

И все не ми достига много малко,
за да привикна с вещите край мене.
Спокойствието в тях ме съжалява,
а някъде се ражда бъдещ гений.

Той плаче неспокойно и се мята,
заключен сам в беззъбото си детство.
Но аз не знам за него. Аз съм пратен
на явно разузнаване във себе си.

Ни щастия, ни гении ми трябват.
Измервам болката, тъй както меря стая
и се нанасям в нея като праведник.
А някъде ме чакат, без да зная...

© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.11.2001
Орлин Дянков. Зарисовка в бъдеще свършено. Варна: LiterNet, 2001