НЯКОЙ
Някой плаче без глас и в душата ми скита,
някой търси посоките свои във мене
и търкулва сърцето ми, станало пита,
за да стигне до своето летоброене.
Да започне отново от дума за прошка,
да намери пък своите радости малки.
Някой сяда в съня ми и косите ми реши,
че вървя твърде бавно по пътя към него?
Ах, дано да не стигна, когато е късно!
Твойта топла ръка във ръката ми легна
и плачът във душата ми мигом прекъсна.
© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2001
Орлин Дянков. Критична възраст. Варна: LiterNet, 2001