ПОКОЛЕНИЕ
Навъжени един за друг, минават
и си отиват тихомълком дните.
Оставят само белези от рани,
побити като колове в душите ни.
И всяка сутрин слънцето прохожда
във угарта на въздуха подвижен.
От чакане превърнахме се в стожери
на границата с бъдните ни грижи.
От мълнии и вятър разоравани,
със прединфарктен темп години бързат.
Не трябва много, за да бъдем праведници,
ала живеем - с риск да станем възрастни.
© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2001
Орлин Дянков. Критична възраст. Варна: LiterNet, 2001