АВТОПОРТРЕТ
Приседнал на ръба на тротоара,
един човек се радва на дъжда.
Понякога със вятъра се кара
и птици над главата му кръжат.
Те хвърлят неспокойна малка сянка
над тротоара с малкия човек.
Небето заздравява като рана
и вятърът престава да реве.
Тогава аз дочаквам мълком здрача
и се прибирам вкъщи ободрен.
Когато над града небето плаче,
си мисля, че то плаче вместо мен.
© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2001
Орлин Дянков. Критична възраст. Варна: LiterNet, 2001