РАЗГОВОР С ЕСЕНТА
Ще се се срещнем ли пак, моя есен със златни декори?
Все така ли ще бъдеш красива и тъжна, кажи?
Бързат мойте приятели. Стават загрижени хора.
Няма кой да ми каже, когато си сам: "Не тъжи!".
Утешавам се сам и се боря, доколкото мога.
С хладни пръсти рисувам по сивите мокри стъкла.
Все по-често се будя като сепнат войник по тревога
и се втурвам веднага, щом повикат ме само: "Ела!".
А навън като пясък от древен часовник изтичат
хладни есенни капки и листата се кичат със тях.
Аз рисувам замислен едно влюбено, тъжно момиче.
Есен, как да прибавя към очите му мъничко смях?
© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2001
Орлин Дянков. Критична възраст. Варна: LiterNet, 2001