КРИТИЧНА ВЪЗРАСТ
Настъпи времето да видя как узряват
на будните ми нощи плодовете.
Над мене като пръсната жарава
тревожни мисли мълком светят.
И слагам на везните всички срещи,
ведно с раздели, пръснати по гари.
Тук всеки поглед значи много нещо
и затова се уча да внимавам.
Но нямам време в себе си да вникна,
да се осъдя сам и да възкръсна,
и себе си на помощ да извикам,
приятелите мои щом се пръснат.
Днес виждам, че добри са семената,
които съм посял в онези нощи
и тръгвам по пътеки непознати,
защото някой вика в мене: "Още!".
© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2001
Орлин Дянков. Критична възраст. Варна: LiterNet, 2001