МОЯТА ИТАКА
При себе си отново се завръщам,
а въздухът хладни и са прозрачни
завесите във старата ми къща,
дори когато тя потъва в здрача.
Така че всеки може да надзърне
в разхвърляната стая на сърцето,
на мозъка във склада преобърнат,
където съвестта все още свети.
Разсъмва. Все пак кой ли е тършувал?
Подреждам бавно къщата по памет.
Зад мен остана дългото пътуване.
Днес тихото спокойствие ме мами.
При себе си отново се завръщам,
но зная, че не ще да е задълго
и всеки път различна ще е къщата
след мойто пренареждане. Аз тръгвам.
Спокойствието май не ми понася.
Пред мене хоризонтът е намръщен
и все пак съм щастлив, че имам място,
където след тревоги да се връщам.
© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2001
Орлин Дянков. Критична възраст. Варна: LiterNet, 2001