ВРЕМЕ
Живеем на ръба на откровение
по-тънко от ръба на остър нож.
И пукат се болящите ни вени.
Тогава ми се иска да съм лош.
Но нямам право, себе си не вдигнал,
да укорявам другите във грях.
Светците са навярно само в книгите,
но трябва да се мъчим като тях,
да съюзим пак книгата и ножа,
за да намерим в болката си друм,
отвеждащ ни към трудната възможност
да побеждаваме, но не със бой, а с ум.
© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2001
Орлин Дянков. Критична възраст. Варна: LiterNet, 2001