ГОРА
Дърветата снощи са плакали -
кората им още е влажна.
Гъстата, лепкава кал
мирише на смърт, на раждане.
В гнездата по клоните цъфнали
птиците пеят по двойки,
а вятърът ръфа ли ръфа
перата на паднала сойка.
Мирише на смърт, на раждане,
на самота и на вятър.
Аз вървя по шумата влажна.
Ах, дано да не свършва гората.
© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2001
Орлин Дянков. Критична възраст. Варна: LiterNet, 2001