СЛЕДЗАЛЕЗНА ПЕСЕН
Във ден, когато вятърът снове,
защо си спомних тази тъжна есен,
когато аз, смълчан като вдовец,
се вслушвах във следзалезната песен?
Щум на трева и свирка на щурец
под лунна светлина. Каква магия!
И може ли човекът да умре,
без от такава песен да отпие.
Стоях и слушах. Слушах и мълчах.
Разтърси ме следзалезната песен.
Дочу се след това момински смях
и някъде далече ме понесе.
© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2001
Орлин Дянков. Критична възраст. Варна: LiterNet, 2001