* * *
Умори ли се вече, мое старо момче,
и къде ли се дяна твоят горд оптимизъм?
Водопадът на времето бурно тече
и със взлом във сърцето ти живо навлиза.
И се чувстваш виновен пред размито лице,
и всеки нерв те боли и тежи като камък.
Някой вика с пресъхнало гърло "Назад!"
и те води натам, дето пътища няма.
Пак си първи във черния списък, нали?
И навярно мнозина те смятат за смахнат.
Не им вярвай, дори, макар да боли.
Виж сълзите на твоята зрелост изгряха.
© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2001
Орлин Дянков. Критична възраст. Варна: LiterNet, 2001