ХЛЯБ
И каза бог: "Ще станеш по-добър,
когато със земята ми се слееш."
Но аз размахвам бодро своя сърп,
защото ми се иска да живея.
И всяка нощ заспивам уморен,
сънувам нива с бурени във нея.
Не е за мен човешката ми тлен -
аз имам още жито да засея.
И само този хляб ще ме спаси -
нали и бог пред хляба се прекланя.
Така живея, вечно еретик,
защото някой трябва да ви храни.
© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.06.2001
Орлин Дянков. Бунтувам се тъжен. Варна: LiterNet, 2001