РАЗМИНАВАНЕ
Този здрач с онези стари къщи.
Сякаш се разтварят в мен самия.
Тъй спокойно в моя свят се връщат
и потъвам в тяхната магия.
Виждам как са текли часовете
в дни, когато бях от тук далече.
Просто ги усещам, а в небето
младата луна е разсъблечена.
Днес е мълчалива и студена,
но не мога все пак да забравя
как преди тя идваше при мене,
как ми подаряваше жарава.
И аз тръгвах, стоплен и усмихнат,
под дървета, строги като тъщи.
Щом се зазореше, много тихо
в своя дом при себе си се връщах.
Пак сред този здрач, попил в безкрая,
срещнах моя свят. Бе тъй красиво!
Ала не успях да разгадая
приближава ли се или си отива.
© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.06.2001
Орлин Дянков. Бунтувам се тъжен. Варна: LiterNet, 2001