ВРЕМЕТО НА МОИТЕ СТЪПКИ
Стъпките ми, слънцето и сянката.
Земята се превръща в огледало.
Излишното във мен не е останало
и сянката е черна, преболяла.
Разтваря се пътека под краката ми
с цената на премачканите стръкове.
Със чужди пити помените плащам,
но мои са сълзите, дето къкрят
и посоляват супата на дните,
опарват сянката по-бързо с мен да крачи.
През есента нали умира житото,
за да роди пшеница. За орачите.
Сянката ми става все по-къса.
И тя умира също като мене.
Ала следобед сянката възкръсва.
И тревата се изправя постепенно.
© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.06.2001
Орлин Дянков. Бунтувам се тъжен. Варна: LiterNet, 2001