ОБРЪЩЕНИЕ
Можеш ли да ми изпееш "Лунната соната",
без да гледаш в нотните си листи?
Свирил си я, знам, нееднократно,
но със глас опитай, пианисте.
Есен е и трябва да успееш.
Разлюлей небето свечерено.
Ще те слушат стихналите пейки,
ще започнат нощните ни бдения.
Ако пък гласът не ти достига,
вятъра извикай да помага.
"Лунната" изпейте, пианисте,
и ще дойдат птиците избягали.
Ще се блъсне в тебе лудо ято,
въздухът с криле ще бъде пълен.
Ти повярвай в "Лунната соната".
После самотата ще си тръгне.
© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.06.2001
Орлин Дянков. Бунтувам се тъжен. Варна: LiterNet, 2001