СЛУШАШ ЛИ МЕ, СИНЕ?
Не ми върви, макар край мен да има
подкови, необути от конете.
За селото превърнал съм се в пример
за особняк, привикнал със несретата.
Къде ли бягат моите подкови?
Поне един човек да бе ми казал
дали съм подковал конете ловко
или чрез своя труд съм ги наказал.
А казват, че подковата е щастие...
Не ми върви и нощем не заспивам.
Приказвам мълчаливо със баща си,
посят отдавна в гробищната нива.
Завчера татко каза, че късметът
се крие само в старите подкови.
Те, лъснати от пътищата, светят.
Добрите духове затуй при тух се топлят.
Решил съм днес небесното копито
да подкова с луната, ако мога.
А ако видиш, сине, как звезди се сипят,
Да знаеш, че обувам кон при бога.
© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.06.2001
Орлин Дянков. Бунтувам се тъжен. Варна: LiterNet, 2001