КЛЕПАЧ
(проект за пиеса)
Миглите. Запев:
Мигаме, мигаме, мигаме.
Всяко мигане -
избистря погледа.
Мигането е светлина,
затъмнена сàмо за миг,
в името на пò ясната
светлина.
Да живее клепачът,
намигачът на здрача.
Слепоочието. Отпев:
Всъщност, клепачът е цензор -
всяко мигане - умъртвена истина:
най-кратката, най-важната.
Мигането е нежната подготовка
за вечната тъмнина. -
Да живее мъртвото око!
То е прозрението на мрака.
Дует-интермедия:
Две очички. Едното - стъкълце.
Мигат двата клепача.
Единият мете прашинки,
другият - дребни прозрения.
И двата - нищо не подозират.
Народен певец:
Извадиха му едното око,
а двете му нови положиха.
Без да го питат-разпитват.
Но и той... как да ти кажа, народе...
Клепачът:
И клюмнах аз, и повече не трепнах.
Саван за лявото око.
О, то не биваше да види...
Скръб и тайна...
Другият клепач:
Изкуствено! Изкуствено! Изкуствено!
Едното, моето, било изкуствено!
Чии обувки цял живот съм лъскал?
А мислих, че нозете на Исус...такова...
Лявото око:
Аз, всъщност...
Дясното око:
И аз всъщност.
Падат двата клепача.
Завеса.
Двойна завеса.
Между двете завеси - трупът на убиеца. -
Неизвестен, но тригодишен.
Нос.
Монокъл върху стъклено око.
Шинел.
Две четки за обувки.
Перла.
Една сълза.
Две капки за очи.
И нищо повече, но предостатъчно.
© Константин Павлов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2001
Константин Павлов. Убийство на спящ човек. Варна:
LiterNet, 2001
Други публикации:
Константин Павлов. Убийство на спящ човек. Габрово, 1992.