КУЧЕТО ХЕКТОР
Тука работата се свежда
до един-единствен въпрос,
възникнал у мене
във връзка със следната случка:
Както мирно си крачех,
кучето Хектор изскочи
и ме захапа за глезена.
(Хектор е микроскопично бяло кученце.
Всички бели и микроскопични кученца
се кръщават Хектор.)
Аз продължих да си крача
заедно с Хектор на глезена.
(Впит като бяла скаридка
с бледорозов оттенък
и прозрачни ушенца.)
Само че Хектор квичеше
и ми пречеше да не мисля.
И тогава възникна у мене
единственият въпрос
във връзка с горната случка:
- След като са му пълни устенцата
с месото на моя глезен,
звуците на квиченето
откъде му излизат?
© Константин Павлов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.11.2002
Константин Павлов. Стари неща.
Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Константин Павлов. Стихове. София: Български писател,
1965.